лыйга
лыйга
1. прил. тонкий, лёгкий, неплотный
    Лыйга пыл лёгкие облака
    лыйга мардеж тонкий ветерок.
    Кече ни ончалеш, ни уке, каваште лыйга пыл шога. Д. Орай Солнце то выглянет, то нет, на небе висят лёгкие облака.
    (Курыксаҥга) шикшеш ныжыл, лыйга пар дене. «Мар. ком.» Косогор дымит нежным, тонким паром.
2. сущ. тонкий слой сливок
    Шӧрӱмбалже уке, лыйгаже веле. Ӱпымарий Сливок-то нет, лишь тонкий слой их.