намысдымын
намысдымын
1. бессовестно, нечестно, нагло
    Шкем намысдымын кучаш вести себя нагло.
    «Тиде нимогай пиал огыл, а кечывал кече дене чодыран поянлыкшым намысдымын толымо лиеш!» – мыят чытен кертде руал пуышым. М.-Азмекей «Это не счастье, а бесстыдное (преступное) расхищение лесного богатства, совершённого средь белого дня!» – я, не выдержав, сказал резко.
    Иктышт лӱдын чевергат, весышт намысдымын каргашаш ямде улыт. «Мар. ком.» Одни краснеют от страха, другие готовы нагло спорить.
2. жестоко
    Илыш тудым (ачамым) намысдымын карген. А. Юзыкайн Жизнь жестоко наказала отца.