кычкыраш
кычкыраш
-ем
1. кричать, крикнуть; раскричаться
    Ӧрткен кычкыраш кричать от испуга
    телефон трупкаш кычкыраш кричать в телефонную трубку
    тӱшкан кычкыраш раскричаться вместе.
    – Иван Степанович Тойметовым шогалташ! – рӱжге кычкырат еҥ-влак. Н. Лекайн – Назначить Ивана Степановича Тойметова! – дружно кричат люди.
    Ӱдырамаш чон лекшаш гай кычкыра, покта, но имне пылышыжымат ок тарвате. А. Березин Женщина кричит что есть мочи, погоняет лошадь, но она и ухом не ведёт.
2. будить, разбудить
    Малыше еҥым кычкыраш будить спящего
    кок шагат гыч кычкыраш разбудить через два часа.
    – Мый вара кычкырем, – манын, Галина Андреевна Мартыновым шупшале, товаҥше ӱпшым тӧрлатен, кухньыш кайыш. В. Иванов – Я потом разбужу, – сказала Галина Андреевна, поцеловав Мартынова и погладив его растрёпанные волосы, пошла на кухню.
    – Кычкырынем ыле, пеш тамле омо дене малет да ыжым тошт, – шоҥго кува мыйым шке эргыжла шыман шупшале. К. Березин – Хотела разбудить, но не посмела, очень уж сладко спал, – старуха нежно поцеловала меня, как своего родного сына.
3. звать, позвать; приглашать, пригласить
    Лудигым кычкыраш звать утят.
    – Мый вара лач зарядкылан кычкырем – сӧрыш Юрий. В. Косоротов – Я позову как раз на зарядку, – обещал Юрий.
Составные глаголы:
кычкырен кошташ
кычкырен налаш