чыргыктыме
чыргыктыме

1. прич. от чыргыкташ Ⅰ
2. в знач. сущ. стрекот, стрекотание
    Олыкышто шудышырчык чыргыктыме шокта. На лугу слышится стрекотание кузнечиков.
Сравни с: чыргыктымаш Ⅰ

1. прич. от чыргыкташ Ⅱ
2. в знач. сущ. журчание
    Тӱрволак гыч кӱртньӧ волыш йогышо вӱдын чыргыктымыже пылышлан солна. В. Осипов-Ярча До слуха доносится журчание воды, льющейся с жёлоба в железное корыто.
Сравни с: чыргыктымаш Ⅱ