тарваш
тарваш

диал.
1. щепка, щепа; тонкий кусок по слою дерева
    Куэ тарваш берёзовая щепка.
    Чодырам руат – тарваш шыжа. В. Юксерн Лес рубят – щепки летят.
    (Рвезын) кидыштыже тарваш гае изи оҥа. «У вий» В руках у парня тонкая, как щепа, дощечка.
2. в поз.опр. щепной, из щепы, щепок
    Тарваш пуш запах щепок
    тарваш корзинка корзина с щепой.

-ем
Г.
1. драть, сдирать, содрать, отдирать, отодрать
    Ним тарваш драть лыко.
    Мардеж ӹлӹшвлӓ вӹлецӓт хангавлӓм тарвыш. П. Андрианов Ветер даже с построек сдирал доски.
Сравни с: тӧргалташ Ⅱ, кӱраш
2. перен. драть, сдирать, содрать; брать слишком много платы
    Мӓмнӓм тӓ ӹшке пӹзӹредӓ. Шукы лӹмоксам тарведӓ. В. Сузы Вы сами нас притесняете. Много налогов дерёте.
Сравни с: кӱраш
Составные глаголы:
тарвен лыкташ
тарвен шуаш