варгыжаш
варгыжаш
Г.: варгынзаш
-ам
1. орать, кричать
    Эркынрак ойлаш ок лий мо, чодыраште йомшо гай варгыжыда. О. Шабдар Разве нельзя говорить потише, орёте, словно заблудились в лесу.
Сравни с: кычкыраш
2. реветь, взреветь, голосить, громко плакать
    Шучкын варгыж, келге лум кӱртыш шуҥгалтеш чодырасе оза. М. Казаков Страшно взревев, хозяин леса валится в глубокий снежный наст.
3. визжать, издавать (издать) высокий и резкий звук
    Вакш Вӧдырын сӧснаже варгыжеш. О. Тыныш У мельника Вёдыра визжит свинья.
    Кок гана шочеш, ӱмыр мучко варгыжеш. Тушто Дважды рождается, всю жизнь визжит.
Сравни с: магыраш, мӱгыраш, кычкыраш, караш