заика́ться несов. 1. (страдать заиканием; говорить с затруднением, непроизвольно повторять одни и те же звуки) тутынаш, тӱкнен кутыраш ребёнок стал заикаться йоча тутынаш тӱҥалын 2. перен. (упоминать вскользь, осторожно, намёками) ушештараш, мутым лукташ он и не заикался о поездке кайышаш нерген тудо мутымат луктын огыл