заикаться
заика́ться
несов.
1. (страдать заиканием; говорить с затруднением, непроизвольно повторять одни и те же звуки) тутынаш, тӱкнен кутыраш
    ребёнок стал заикаться йоча тутынаш тӱҥалын
2. перен. (упоминать вскользь, осторожно, намёками) ушештараш, мутым лукташ
    он и не заикался о поездке кайышаш нерген тудо мутымат луктын огыл