прозреть
прозре́ть
сов.
1. (стать зрячим) шинча почылташ, ужаш тӱҥалаш
    слепой прозрел сокыр ужаш тӱҥалын
2. перен. (начать понимать, отдавать себе отчёт в чём-н.) умылаш тӱҥалаш
    он прозрел тудо умылаш тӱҥалын