кымес
[ki̮mes] 1. вв.; см. кымӧс вв. (Дер. Руч, Укл.) син ни кымес а) лица нет на ком-л. (от побоев, грязи) вв. (Воч) син ни кымес б) ни зги не видно 2. вв.; анат.; см. кыман